Try Premium for 30 days

Live games for all NFL, MLB, NBA, & NHL teams
Commercial-Free Music
No Display Ads
TuneIn Foreign Title-logo

TuneIn Foreign Title

Любомир Розенщайн

Пространството на съзнанието е като пещера – отвън е абсолютно тъмна, но като навлезеш в тъмнината и свикнеш с нея започваш да различаваш очертанията... да откриваш много неща, които и преди са били там, но не си бил способен да различиш... С освобождаването на вътрешния мрак постепенно започва де се променя качеството на преживяванията. Физическите, материални преживявания на нещата – когато тялото остане неподвижно и тихо на границата на заспиването - се превръщат във фино усещане за събуждане на нещо безкрайно; отвъд всяко нещо... Емоциите, които обикновено ни водят в делника, остават надалеч... Земята в теб утихва и можеш да започнеш да чуваш космоса; изпълва те всевечното, забравено днес усещане за тишина, щастие, мир, светлина и спокойствие... Една медитация в традицията на тантра. Тантрическо пътешествие към вътрешния космос В долния свят е нашият стремеж да запълним всяко празно пространство с вещи. Такава е противоречивата човешка природа: тя се опитва да осъществи себе си като заеме колкото се може повече място. На земята човек придобива физическо тяло, с което измества микроскопична част от пространството. И заедно с тялото расте налудничавата идея, че колкото повече пространство успееш да изместиш, толкова по-сигурен ще се чувстваш на земята. Така започваме да искаме да разширяваме себе си и да стесняваме космоса. В нашите твърде ограничени човешки измерения безкрайността изглежда застрашаваща. Имаме нужда от граници за да не се загубим и да не възприемаме себе си като прашинки, а като нещо значимо и устойчиво. Вечното движение в пространството е игра, но ние сме загубили способността си да се наслаждаваме на играта. Тя е била там, в дните ни като малки, когато не е било трудно просто да бъдем малки. Сега възприемаме играта на космоса като настъпление на хаоса, от което с всички сили трябва да се отбраняваме. А можеш ли ти, крайният, да спреш хода на безкрайното? Поривът да се съпротивляваме ни превръща в невротици. Губим сън и спокойствие, защото подсъзнателно усещаме, че планът ни да си откъснем мал

Пространството на съзнанието е като пещера – отвън е абсолютно тъмна, но като навлезеш в тъмнината и свикнеш с нея започваш да различаваш очертанията... да откриваш много неща, които и преди са били там, но не си бил способен да различиш... С освобождаването на вътрешния мрак постепенно започва де се променя качеството на преживяванията. Физическите, материални преживявания на нещата – когато тялото остане неподвижно и тихо на границата на заспиването - се превръщат във фино усещане за събуждане на нещо безкрайно; отвъд всяко нещо... Емоциите, които обикновено ни водят в делника, остават надалеч... Земята в теб утихва и можеш да започнеш да чуваш космоса; изпълва те всевечното, забравено днес усещане за тишина, щастие, мир, светлина и спокойствие... Една медитация в традицията на тантра. Тантрическо пътешествие към вътрешния космос В долния свят е нашият стремеж да запълним всяко празно пространство с вещи. Такава е противоречивата човешка природа: тя се опитва да осъществи себе си като заеме колкото се може повече място. На земята човек придобива физическо тяло, с което измества микроскопична част от пространството. И заедно с тялото расте налудничавата идея, че колкото повече пространство успееш да изместиш, толкова по-сигурен ще се чувстваш на земята. Така започваме да искаме да разширяваме себе си и да стесняваме космоса. В нашите твърде ограничени човешки измерения безкрайността изглежда застрашаваща. Имаме нужда от граници за да не се загубим и да не възприемаме себе си като прашинки, а като нещо значимо и устойчиво. Вечното движение в пространството е игра, но ние сме загубили способността си да се наслаждаваме на играта. Тя е била там, в дните ни като малки, когато не е било трудно просто да бъдем малки. Сега възприемаме играта на космоса като настъпление на хаоса, от което с всички сили трябва да се отбраняваме. А можеш ли ти, крайният, да спреш хода на безкрайното? Поривът да се съпротивляваме ни превръща в невротици. Губим сън и спокойствие, защото подсъзнателно усещаме, че планът ни да си откъснем мал
More Information

Genres:

Fiction

Description:

Пространството на съзнанието е като пещера – отвън е абсолютно тъмна, но като навлезеш в тъмнината и свикнеш с нея започваш да различаваш очертанията... да откриваш много неща, които и преди са били там, но не си бил способен да различиш... С освобождаването на вътрешния мрак постепенно започва де се променя качеството на преживяванията. Физическите, материални преживявания на нещата – когато тялото остане неподвижно и тихо на границата на заспиването - се превръщат във фино усещане за събуждане на нещо безкрайно; отвъд всяко нещо... Емоциите, които обикновено ни водят в делника, остават надалеч... Земята в теб утихва и можеш да започнеш да чуваш космоса; изпълва те всевечното, забравено днес усещане за тишина, щастие, мир, светлина и спокойствие... Една медитация в традицията на тантра. Тантрическо пътешествие към вътрешния космос В долния свят е нашият стремеж да запълним всяко празно пространство с вещи. Такава е противоречивата човешка природа: тя се опитва да осъществи себе си като заеме колкото се може повече място. На земята човек придобива физическо тяло, с което измества микроскопична част от пространството. И заедно с тялото расте налудничавата идея, че колкото повече пространство успееш да изместиш, толкова по-сигурен ще се чувстваш на земята. Така започваме да искаме да разширяваме себе си и да стесняваме космоса. В нашите твърде ограничени човешки измерения безкрайността изглежда застрашаваща. Имаме нужда от граници за да не се загубим и да не възприемаме себе си като прашинки, а като нещо значимо и устойчиво. Вечното движение в пространството е игра, но ние сме загубили способността си да се наслаждаваме на играта. Тя е била там, в дните ни като малки, когато не е било трудно просто да бъдем малки. Сега възприемаме играта на космоса като настъпление на хаоса, от което с всички сили трябва да се отбраняваме. А можеш ли ти, крайният, да спреш хода на безкрайното? Поривът да се съпротивляваме ни превръща в невротици. Губим сън и спокойствие, защото подсъзнателно усещаме, че планът ни да си откъснем мал

Language:

Bulgarian

Length:

37m


Chapters

Chapter 1
Chapter 1

37:42