Z-Cast

Send us a text С един конгрес на закрити врати Делян Пеевски стана едноличен председател на ДПС, премахна почетният председател Ахмед Доган и официално взе властта в партията, на пръв поглед завършвайки битката, която започна това лято. Решенията на вчерашния конгрес на Движението тепърва ще се оспорват в съда - но готови ли са хората на Ахмед Доган с вероятния сценарий това да се окаже безплодно? По темата разговаряме с Джемал Осман, член на младежката организация на ДПС. Според него всичко, което се случва в Движението, се отразява пряко на българската политика - а вчерашният конгрес е нелигитимен. "Вчерашният конгрес на ДПС беше не просто нелегитимен, а символ на узурпацията на властта. Решенията, взети зад затворени врати, игнорират принципите на демокрацията и прозрачността. Това не е партията, която основателите ѝ са създали, и затова ние ще продължим да се борим за автентичността на ДПС, дори ако съдебната система не е на наша страна"И добави, че Пеевски доскоро е бил непознат на електората - но всъщност бавното завземане на партията е започнало още през 2013 г. "Той дълго не се появяваше публично, не участваше в парламентарната дейност и беше непознат за електората. Сега внезапно се представя като евроатлантик, подкрепящ Украйна и либерални ценности, но това е просто маска. Българското общество знае, че корените му са в съвсем различни зависимости и интереси"И заключи, че каквото и да стане, това всъщност е добра новина за ДПС: "Всъщност той ни отърва от себе си и от собственото си бреме - защото всички тези негативи, които ние имахме като партия, бяха главно заради него, заради неговото задкулисие, заради неговото влияние."Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us a text 2024-та отива към своя край - но това не може да се каже нито за войните по света, нито за безкрайната борба по създаване на редовно правителство у нас. В последния епизод на Z-Каст за годината политическият репортер Лъчезар Лисицов и международният редактор Христо Римпопов правят един обзор на последните 12 месеца, в България и по света. "За съжаление през тази година Русия постигна значителни успехи в опитите си да завземе все по-големи територии в Донбас, докато украинската армия понесе сериозни загуби","В средата на годината Украйна предприе така наречената Курска офанзива или контраофанзива, която според мен не беше резултат от гениален стратегически ход на командирите, а по-скоро отчаяна стъпка за обръщане на инициативата. Тази офанзива се провали, след което руските сили продължиха да напредват и да установяват контрол върху региони в Източна Украйна – тенденция, която, за съжаление, вероятно ще се задълбочи."Той коментира още и конфликта между Израел и "Хамас", ситуацията в Сирия, и победата на Доналд Тръмп в САЩ. "Това бе годината на Пеевски. Тандемът му с Бойко Борисов, доскоро негласен, го направи най-могъщия човек в държавата" "Сега вървят преговори за правитество и не излиза информация отвътре, това е индикация, че може и да се случи нещо. Аз все пак си мисля, че това е малко театрално. Правителството няма да има."Ще утихне ли войната в Украйна?Добри новини ли можем да очакваме от Сирия?Ще има ли правителство, или таим напразни надежди?И най-накрая - каква е формулата за една успешна 2025-та година?Отговорите на тези въпроси - чуйте в новия Z-Каст. Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us a text През последните две десетилетия улиците на София се промениха - бездомните кучета са все по-голяма рядкост, особено в централните квартали. Но къде отиват те и какво се случва с тях? Вършат ли си работата отговорните за това институции? Според множество доброволци в столицата - не. Хиляди животни живеят в ужасяващи условия в общинските приюти, а в единствената клиника за бездомни кучета в София прозорците наскоро са "заскрежени" - за да не могат да се вижда какво се случва вътре. Кучета биват разкъсани и умират заради неадекватната грижа на общинските институции. По темата ни гостува един от тях - гражданинът Веселин Ганев. "Вътрешните правилници на приютите са масово нарушавани, като животните са натъпкани в клетки без плътни стени, а зимата ги държат на открито", "Приютът в Богров е емблема на проблема – там ежедневно се нарушават закони, а гражданите доброволци, вместо да търсят отговорност, помагат на системата да си затваря очите, като компенсират липсата на персонал."Общините - не само Столична, но и други в страната - са тези, които носят отговорност за бездомните животни. Вече има съдебна практика доброволци, които са завели болно куче в частна клиника, да осъдят общината за разноските. Затова и се затягат правилата на подопечните на "Екоравновесие" институции. Според Ганев проблемът не е в българските закони - макар още не всички в тази сфера да са приравнени с европейските - а в прилагането им. Ако някоя институция не си върши работата по административен въпрос, гражданинът не може да обжалва по съдебен път, а трябва да се обърне до по-горната административна инстанция. "Ако инспектората нещо не е направи, трябва да сигнализираш на министъра, защото инспекторатът е на подчинение на министъра. Ако и министърът се изложи, трябва да сигнализираш главен инспекторат на Министерски съвет, който контролира министрите. Ако и те се изложат - накрая занимаваш министър-председателя с кучета"Според него много доброволци мълчат за ужасните условия, защото "ще стане по-лошо", а някои се заемат да помагат сами и не натискат институциите, защото са убедение, че "Екоравновесие" и подопечните му са готови да убиват кучета, вместо да се занимават с тях. "Гражданите имат правото и задължението да изискват от институциите да си вършат работата. Всеки сигнал, дори с нагъл отговор, е малка победа, защото създава натиск върху системата" "Ако ти не настояваш и не сигнализираш, проблемът остава невидим в статистиката и няма кой да понесе отговорност."Защо законите остават на хартия и институциите не си вършат работата?Могат ли гражданите да ги притиснат?Променя ли нещата новото ръководство на Столична община, и ако не - защо?Отговорите на тези и още въпроси – гледайте и чуйте в новия, 180-и епизод на Z-Каст. Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us a text Преди 15 години присъединяването на България Шенген сякаш беше зад ъгъла. Поне така ни беше представяно от родни политици. Но се наложи да почакаме... Защо? Това е един от ключовите въпроси, които разглеждаме в 179-ия епизод на Z-Каст. Гост във виртуално ни студио е кореспондентът на Клуб Z в Брюксел Момчил Инджов. В разговора се спираме на основните причини, забавили влизането на страната ни в пространството. Разглеждаме и хипотезата, в която не се справяме със задачата да удържим бъдещ мигрантски поток - възможно ли е България да стане първата страна, извадена от Шенген? В края на епизода обсъждаме новата Европейска комисия. Тя вече не е толкова "зелена", вместо това ще трябва да се фокусира върху отбранителните си способности заради войните по нейните граници и завръщането на Доналд Тръмп. 1. Защо пътят ни към Шенген се оказа толкова дълъг?2. Кои европейски държави застанаха на пътя ни?3. Има ли Украйна съюзници в новата Европейска комисия?Отговорите на тези и много други въпроси - в 179-ия епизод на Z-Каст. Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us a text Омръзна ни да говорим за политика - затова тази седмица в подкаста на Клуб Z имаме един различен гост. Писателят Палми Ранчев е в Z-Каст, за да ни представи новата си книга - "Случайни срещи и запознанства". Но и за да си поговорим за ролята на разказвача, изборите пред нас, доброто и лошото у хората. "Разказът има свой живот – започваш да го пишеш с определена идея, но постепенно той те води. Сякаш наблюдаваш нещо отстрани, нещо, което ти не контролираш напълно. Именно това е удоволствието да пишеш – да видиш как героите оживяват и се разгръщат по свои собствени закони",Говорим си и за творческия процес, значението на реализма в литературата, и за неговия любим бог - този на случайността. Поглеждаме и навътре - към нас самите. "В България хората често отказват да погледнат реалността. Лесно се връщаме към някакво романтизирано минало или се опитваме да се избягаме от настоящето. Но истината е, че ако не разкажем това, което е тук и сега, то ще се изгуби завинаги",Но неизбежно стигаме до политиката... и спорта. Имаме ли култура на протеста в България?Увеличаваме ли голямото зло, когато избираме най-малкото?Какво точно стана на боксовия мач между Майк Тайсън и Джейк Пол?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 178-и епизод на Z-Каст. Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us a text Тази седмица Народното събрание за пореден път не успя да избере председател. Звучи познато, нали? Повтаря ли се сценарият след предишния вот? Ще имаме ли нови избори през пролетта, или този път нещо e различно? Има ли шанс за правителство? По темата разговаряме с политическия редактор на "Клуб Z" Лъчезар Лисицов. "Ситуацията е доста объркваща и хаотична. Това не е повторение на предишния парламент – има разлика, и тя е във фрагментацията", смята той. "Борисов и Пеевски не могат да сформират мнозинство, въпреки опитите си. Това показва задълбочаването на политическата криза."Според него в момента се прави шоу - имитация на преговори за правителство, каквото в крайна сметка едва ли ще видим. Но това не значи, че следващите месеци до нови избори са без значение - защото сега ще се решава кои са новите лица в "домовата книга", от която се избира следващия служебен премиер. Според Лисицов "Възраждане" са един от факторите, които могат да помогна за изчистване на ГЕРБ и ДПС на Пеевски от ключовите места във властта. "Те обаче са в това отношение доста лицемерни. Казват, че са против ГЕРБ и ДПС - "трябва да ги отстраним". Обаче когато те трябва да участват в това, веднага се появяват и казват, не, ще подкрепим ето това, но вие преди това трябва задължително да подкрепите две наши декларации... "Възраждане" играе ролята на псевдовраг на Борисов и Пеевски", Застрашено ли е влизането ни в Шенген и Еврозоната без правителство?Ще се опитат ли 7-те партии да ремонтират Изборния кодекс "на коляно"?Трябва ли да се страхуваме от Пеевски и докъде се простира контролът му в държавата?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 177-и епизод на Z-Каст. Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us a text Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ тази седмица - за втори път, след като стана първият президент, загубил преизбиране през 2020 г. Сега републиканецът се завръща на бял кон със съкрушителна победа - над 5 млн. гласа в популярния вот и солидна преднина пред Камала Харис в електоралния колеж. Защо се случи това? Изненадваща ли беше победата на Тръмп, и какво предстои? По темата в новия Z-Каст ни гостува българският журналист и преподавател в Калифорнийския университет в САЩ Христофор Караджов. "Този път победата на Тръмп не беше толкова изненадваща, но последиците са значителни и безпрецедентни. Камала Харис не успя да мобилизира ключови избирателни групи, включително латиноамериканците и афроамериканците, които в голяма степен останаха по домовете си", Не са помогнали и стратегически грешки на демократите - решението на Байдън да остане твърде дълго на поста, въпреки влошаващото му се състояние, и изборът на Харис без реален демократичен процес. По отношение на съществения въпрос - какво можем да очакваме от втория мандат на Тръмп, той отбеляза, че сега републиканците имат и превес в Конгреса: "Той е много по-наясно как да борави с лостовете на властта, а и заради разпределението на вота в момента изглежда, че ще получи всички лостове на властта."Но има и надежда да няма резки завои по геополитическото поведение на САЩ - например войната в Украйна. Ясно е, че републиканците не харесват Украйна и не смятат, че САЩ трябва да участва в тази война. "Ако бъдем съвсем обективни и от егоистична американска гледна точка, от военните помощи за Украйна 90% се връщат в Америка. Защото това са военни производства, това е възпроизводство на муниции, на военна техника, която се произвежда в Америка", Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст 176: Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us a text Правим избори за 7-ми път в последните 3 години - очаква се да ставаме все по-добри в тях. Но вместо това ставаме все по-лоши - хаос преди вота, хаос в секционните комисии, тънка хартия, манипулации, купуване на гласове, вот под натиск, сбъркано броене... Защо изборният ни процес сякаш става все по-труден и вдъхващ все по-малко доверие? По темата разговаряме с експерта Стоил Цицелков, член на Обществения съвет към ЦИК. Един от основните проблеми е в правилата, които не работят многократно, но не се променят, смята той "Тези правила позволяват на партиите да подават списък с членове на СИК, които могат после да променят в последния момент. Посл имат право да ги подменят с хора, които не са обучени, които са неизвестни. И основна мотивация е да сложим там едни наши хора за да вземат едни пари, а не да сложим едни адекватни хора, подготвени хора." Видеонаблюдението показва част от проблемите - но само "върха на айсберга", и често не работи или не показва броенето на вота именно в най-рисковите секции, посочи Цицелков. Според него контролираният вот е повече и по-значим от купения - и макар да не е нещо ново, този път има осезаема разлика. "Това, което го направи много непоносим, е това, че той напоследък отива основно за една партия", отбеляза той. "Все пак виждаме, че ДПС-Ново начало се си увеличили изключително много вота сред ромите в България. Не искам да ги стигматизирам по никакъв начин - това са най-бедните хора, с един работодател, където само една мина дава заплатите. Как да бъдеи изненадан, че тези хора са били изключително контролирани?" Какво точно представлява ролята на ЦИК и защо прехвърлят винаги отговорността на МВР и прокуратурата? Трябва ли ни нов Изборен кодекс за честни избори? Или честни избори за нов, качествен Изборен кодекс? Трябва ли ни професионална изборна администрация? Как гражданите могат сами да допринесат за честността на изборите? Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 175-ти епизод на Z-Каст Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us a text Утре заставаме пред урните - поне тези от нас, които няма да отидат "за гъби" - и които сме малцинство. Кой е виновен за това - политиците или избирателите? Или може би най-апатичната предизборна кампания, водена някога? Ще демонстрираме ли поне някакво събуждане, или това е просто стъпка поредна от политическата криза? По темата разговаряме в последния преди вота епизод на Z-Каст със социолога проф. Георги Фотев. "Тази предизборна кампания беше дирижирано провалена — с цел да запази политическата инерция и апатия на обществото", "Медиите са овладени и не осъзнават своята отговорност към обществото. Политическите дебати са шум, вместо да са смислени дискусии."Според проф. Фотев имаме критична нужда от защита на демокрацията и свободата на словото - но това е задача и за самите медии, които "допринасят за пасивността, като предоставят сцена на политици, които бягат от дебатите и не поемат отговорност." Ключово за това да се възстанови гражданското самосъзнание и активност се крие в едно осъзнаване - че гласуването е най-чистия пример за политическо равенство - гласът на всеки е равен на този на всеки друг. "Народът ни има нужда от самочувствие и достойнство. И на 27 искам да кънти в ушите на хората следното нещо - една от най-висшите човешки добродетели е достойнството""Достойнството е сега - можеш да отложиш закуска, обед, не можеш да отложиш достойнството за утре. А гласуването е акт на достойнство."Дали обаче сме готови да повярваме в собствения си глас? Как може обществото да премине от пасивност към активност? Способни ли сме да се спасим сами, или отново ще чакаме някой друг да го направи?Отговорът на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 174-ти епизод на Z-Каст. Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us a text Остават дни до вота - но кого ще изберем тогава, този, който ще направи правителство, или този, който ще прави политика? Достатъчно ли е само първото, и обречени ли сме на политическа криза, в която популистките закони са приоритет пред дългосрочните реформи? Има ли поне някои такива, които могат да обединят бъдещия парламент? По темата разговаряме с Елисавета Белобрадова, кандидат-депутат от ПП-ДБ за 23-ти МИР София с преференция 110. Илюстрация за проблема е една нейна основна тема - семейството - не само в тази кампания, но и като депутат в предишните (краткотрайни) парламенти. "Разговорът за семейните политики е и разговор за демографската криза. Ние губим население не само заради ниската раждаемост, но и заради емиграцията – милиони българи напуснаха страната" "Всяко Народно събрание в последните години се опитваше да прилага бързи, популистки мерки, които не решават основните проблеми на семействата."Според нея макар тази тема да е "на хартия" от интерес за всички партии, много малко реално се интересуват от дългосрочни решения. "Ако махнем популизма, изчезват предложенията на партии като "Възраждане" и БСП." Елисавета Белобрадова: Имам план за българското семейство Други формации пък знаят, че нужните реформи в администрацията и социалната система ще доведат до необходимостта назначеният от тях "човек на човек" да започне да работи наистина. Белобрадова отбелязва, че благодари на тези, които още гласуват - и напълно разбира онези, които не го правят. "Ние искаме много повече от тези хора от това да пуснат една бюлетина. Ние искаме едно от най-ценните неща - доверието. А то толкова често не се иска."Може ли ПП-ДБ да работи с партии, които се хранят само с популизъм?Победи ли демокрацията тоталитаризма наистина?Готови ли са хората за възможността да има правителство на Делян Пеевски - трябва ли му на българина "ново дъно"?Отговорът на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в 173-ия епизод на Z-Каст. Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us a text До поредните предсрочни парламентарни избори остават по-малко от десет дни и всички се питат: е ли е "7" за щастие, ще има ли страната най-сетне редовно правителство? Какви обаче са възможните конфигурации в парламента, когато Делян Пеевски се е запътил към сериозно присъствие в него и в изпълнителната власт? Лидерът на ГЕРБ обещава на симпатизантите си да направи всичко възможно за кабинет. Въпросът е със или без "Продължаваме промяната-Демократична България" смята да осъществи това обещание. ПП-ДБ обаче поставя условие: "Не бихме работили с Пеевски, не бихме работили с формация, в която Пеевски има много силно влияние или въобще влияние. В момента и ГЕРБ е такава формация и ние нямаме намерение да бъдем смокинов лист на Пеевски за негово управление. Певски има силно влияние в ГЕРБ, както и в БСП", казва Ивайло Мирчев ("Да, България"), пети в листата на ПП-ДБ в столичния 23 МИР. И допълва: "Ние очакваме Бойко Борисов да излезе и да си каже за Делян Пеевски. Както го очаквахме от Ахмед Доган. Има двама души, които могат да приключат Певски в политически план. Единият е Борисов, другият е Доган. Те могат да дръпнат въженцето и глинените крака на "голямото момче" да се срутят, всичко да се изпотроши. Но тези двамата с въженцето се оглеждат и викат: "Помогнете, помогнете!"." Според Мирчев единственият начин политикът с 2% одобрение в национален план да приключи с политическите си амбиции е хората масово да се ядосат и да гласуват. Има ли в ГЕРБ зависими от Пеевски депутати? Как работи МВР за противодействие на купения вот? Може ли ПП-ДБ да остане в опозиция в бъдещия парламент? И колко удара може да получи една боксова круша? Отговорите на тези въпроси и още - гледайте Ивайло Мирчев в новия, 172-ри епизод на Z-Каст. Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us a text Предизборната кампания тече, но политиката по същество остава на заден план. Някой обръща ли внимание на реалните проблеми в здравеопазването? Какво се крие зад фасадата на здравната система и може ли дигитализацията и по-доброто управление да променят нещата? По тази тема в новия Z-Каст разговаряме с д-р Александър Симидчиев, кандидат за народен представител от "Продължаваме Промяната - Демократична България". "НЗОК трябва да бъде управлявана с финансова грамотност, не само от лекари. Ефективното разходване на ресурси е ключът към подобряване на системата,“ "Електронизацията на здравеопазването ще бъде революция, която ще позволи по-добро управление на процесите и ще спести ресурси."Друг сериозен проблем е в недостига на медицински кадри - като според д-р Симидчиев системата е изправена пред сериозна криза първо по отношение на медицинските сестри. Нужни са два пъти повече от кадрите, които имаме налице. Разговаряме с д-р Симидчиев и за рекордните нива на предотвратима смъртност в България. "Здравеопазването е инвестиция, не разход. Трябва да инвестираме в превенция и профилактика, за да предотвратим заболяванията, а не да лекуваме късните фази на болестите", Как електронното здравеопазване ще промени системата? Как можем да се справим с кризата с медицинските кадри и да намалим предотвратимата смъртност? И защо здравната система е толкова зависима от политически влияния? Може ли постоянните избори да са токсични за демокрацията?Отговорите на тези въпроси и още – гледайте в новия, 171-и епизод на Z-Каст. Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us a text Предизборната кампания тече, но някой обръща ли й внимание? Предлагат ли ни същите партии нещо ново - или ни очаква отново рекордно ниска избирателна активност? В какво се крие крахът на българската политика? По темата разговаряме с PR специалистката Диана Дамянова, един от основателите на "Продължаваме промяната", по-късно напуснала партията. "Това е като едно семейство, където той пие и я посбива, тя шести път го гони и той шести път се заклева, че това вече е за последно. И сега сме на седмия път, когато той отново трябва да каже нещо, което се знае, че след това няма да направи. И тя не му вярва - тя дори да го приеме още един път вкъщи, знае, че това не е инцидент, а порок"Според нея в българския избирател не е останал и грам доверие - нито към партиите на статуквото, нито към по-новите, нито към новоизлюпващите се, доверие няма въобще в целия политически свят. Ключов проблем е и фактът, че почти всички партии нямат идеология - освен "Възраждане", чиято идеология е ужаснаа, но поне е ясна и те я предлагат успешно на избирателите си. "Това е нещо толкова елементарно и в същото време то язди вълната на класическото българско русофилство, нещо което десните партии отказаха да приемат и да осиновят, трябваше в културния смисъл на думата да я вкарат в своите идеологии, да ограбят това пространство и да не им се родят "Възраждания". Защото българският народ е културен русофил, той не е политически русофил", "Виж, тези хора обожават Висоцки - човек, който обожава Висоцки, не е путинофил." Защо проектът "Продължаваме промяната" се разпада?Къде изчезнаха левите партии? И има ли надежда да се появи консервативна политическа сила?Промени ли се електоратът на ДПС в последните десетилетия и как точно?Колко опасни са малки антисистемни партии?Отговорът на тези въпроси и още - гледайте и чуйте в новия, 170-и епизод на Z-Каст. Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us a text Трудолюбив фермер, подводничар-каскадьор, борец за мира. Джими Картър не е като останалите президенти на САЩ. Докато колегите му забавят оборотите след края на мандатите си, неговият престой в Белия дом бе само началото на близо половин вековна активна дейност в подкрепа на милиони изстрадали души по света. Затова, когато през 2002 г. демократът получи Нобелова награда за мир - приз, който често се превръща в повод за остри полемики - срещу награждаването му не възропта никой. Основна тема в 169-ия епизод на Z-каст е жизненият път на Джеймс Ърл Картър, който на 1 октомври навърши 100 години. И от когото можем да научим много за значението на израза "пълноценен живот", както разбираме от госта ни тази седмица - журналистът Иво Иванов. В епизода разискваме и явление, което през последните 30 години постепенно завладява Америка - политическата поляризация. Иванов изтъква причините за устойчивия растеж на десния радикализъм сред провинциалните малки градчета и обяснява защо демокрацията на САЩ може и да не оцелее следващ мандат на Тръмп в Белия дом. Всичко това и много повече - чуйте и вижте в 169-ия епизод на Z-Каст. Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us a text България е отново в предизборна кампания. В поредния епизод на Z-Каст ви представяме народния представител от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) Мартин Димитров – един от шампионите по преференции и пренареждане на листите през последните няколко години. Сега той е кандидат в два района – първи е в листата на ПП-ДБ в Русе, но е поставен чак 13-и в 24-и МИР-София. Фатално ли ще е това за него, или ще се превърне в Любимец-13 – чуйте какво мисли той в новия епизод на подкаста ни. Освен това, 47-годишният икономист има сериозен опит в българския парламент - още от 2005 г. „По-обезпокоителното е, че последните години има сгромолясване на качеството (в Народното събрание)“, е неговият поглед отвътре. Той дава пример със случилото се на последното заседание на настоящото НС на 27 септември – „окупиране на трибуната на парламента, късане на кабели, викане, къртене, въобще хулигански прояви“. Вина за това имат освен непосредствените изпълнители – „Възраждане“ и „Има такъв народ“ (ИТН), но и ГЕРБ и председателят на 50-ото НС Рая Назарян, смята Мартин Димитров. „И затова следващият председател на парламента трябва да бъде човек, който да може да въдворява ред“Защо обаче ПП-ДБ все се оказва в малцинство и не може да прокара вижданията си, например, за борба с корупцията? „Ние търсим подкрепата на всички за важните неща“„Но проблемът идва от другаде – че по тежките антикорупционни мерки често оставаме сами. Другите си намират повод или да ги няма, или да си намерят причина да не гласуват, или направо да гласуват против.“Кандидатът за народен представител обаче има добра новина: „И тя е, че покрай конфликта „Доган – Пеевски“ много маски паднаха, много неща се видяха и има шанс българското общество да си даде сметка колко сме затънали в проблемите със зависимости, корупция и т.н. Така обществото може да стане още по-настоятелно и да иска решения. Винаги от там тръгват нещата – от общество, което иска истински антикорупционни мерки и което е непримиримо в тези си искания.“Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 168-и епизод на Z-Каст. Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us a text Ако искаш мир, готви се за война. Израел и "Хизбула" твърдят, че се стремят към мир, но действията на фронта разказват съвсем различна история. Тема на 167-ия епизод на Z-каст е покачващото се напрежение по израелско-ливанската граница, което с всеки изминал ден доближава двата субекта до сценария "война". Гост е изследователят от Атлантическия съвет Руслан Трад. Фокус на разговора са движенията край конфликтната зона в Южен Ливан - както от израелска страна, така и от прокситата на Иран. Те са сравнени с реториката на двата лагера, която почти замаскира маневрите на солидни по размер сили в региона. Изследвани са обстойно и разминаванията в тактическите съображения на властимащите в Израел - от хардлайнерите, които настояват за незабавна пълномащабна инвазия, до по-умерените гласове, призоваващи за етапно разгръщане на нападателните действия. Дискусията е богата на препратки към последната война между Израел и "Хизбула" от 2006 г., включително с уроците които израелският политически и военен елит може да извлече от нея. Изтъкнати са значимите различия между "Хизбула" и "Хамас", които доказват, че военната кампания в Ливан е много по-голям залък за израелската армия, въпреки безспорната криза в редиците на шиитската групировка. Обърнато е внимание и на активните дипломатическите усилия на международната общност да предотврати избухването на война. Няма как да бъде пропусната и темата с войната в Газа, като тук отново са разгледани усилията за помиряване. В анализа си Трад идентифицира съществени проблеми на САЩ и Европа в адресирането на избухнали или зараждащи се конфликти по света, зад които стоят познати борци срещу "колективния Запад". Неизбежна ли е войната между Израел и "Хизбула"?Какви са възможните сценарии при сухопътна операция в Южен Ливан?Каква роля може да изиграе Иран при ескалация на конфликта?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 167-и епизод на Z-Каст. Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us a text Депутатите са обратно в парламента, Министерски съвет работи на пълна скорост - какво ни очаква през новия политически сезон? В новия Z-Каст обсъждаме приоритетите на политиците с политическите редактори и парламентарни репортери на Клуб Z Пламена Игнатова и Любен Обретенов. "Не се случва нищо по-различно от това, което си бяха начертали в законодателната програма. Чухме още в първите речи, че си поставят като приоритет законите по плана за възстановяване, законите, които ще ни заведат най-после до Шенген, законът за КПКОНПИ, за обществените поръчки"Но има и реактивни промени - в отговор на новите случаи с домашно насилие, войната по пътищата, някои от които могат да се окажат полезни, но други са чисто популистки. Според Обретенов би трябвало да видим и някакъв резултат с обещаната съдебна реформа. "Има и външни фактори, които натискат сериозно по този въпрос - това е свързано с войната в Украйна, България вече има съвсем друга геополитическа роля, и страната ни не може да бъде тази евроатлантическа кочина без върховенство на закона и пробита от всякакви руски влияния, каквато беше допреди 2-3 години"Ще успеят ли депутатите пак да ограничат достъпа на журналисти до тях в новата сграда на парламента? Очакваме ли местните избори да окажат влияние на баланса в "сглобката"? И ще определят ли те как ще стават ротациите в управляващата коалиция? Сработват ли се ПП-ДБ и ГЕРБ успешно, и ще видим ли потенциал в тях да изкарат пълен мандат? Отговорът на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 130-ти епизод на Z-Каст. Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us a text Отпускарският месец август стана тази година криминален - домашно насилие, побоища, убийства... И всичко това достигна своя пик със случая на шофьора на камион, блъснал и убил дете, а после убит от тълпата роднини. Медиите ли превърнахме август в месеца на престъпленията, заради липса на политически новини? Или нещо се чупи в нашето общество, достигнало до талионът - първобитният правен принцип "око за око, зъб за зъб"? По темата разговаряме със съдебния редактор на Клуб Z Стефан Миланов. Той изтъква, че у нас цари една илюзия, че съдът пуска всички - а данните сочат друго. "Всъщност ние живеем в държава, в която съдът е склонен да осъжда масово и повсеместно."Но има видими и невидими проблеми. Прокуратурата не рекламира успехите си срещу икономическите престъпления, например - а войната по пътищата винаги е на преден план. И най-лесно се яхва от популисти, отбелязва Миланов. В случая с роднините на убитото дете, убили шофьора на камиона, нещата не са толкова еднозначни, колкото изглеждат на пръв поглед. "Тук хората не могат да бъдат упреквани, че са първобитна тълпа, която е скочила да въздава мъст, защото те гледат новини. Те виждат например, че един елементарен казус като този с Милен Цветков отне 3 години",А по-страшното е, че има много хора, които оправдават престъпниците - дали този, който е нарязал Дебора, или пребил друга жена. "Тези хора имат представителство в парламента. На тях им се обещава, че така ще им се решат проблемите. На тях им се обяснява - проблемите ти не са корупцията, злоупотребите, кражбите. Проблемите ти са, че трябва да обесим някого. Ние директно имаме в парламента политическа сила, която призовава към насилие."Счупена ли е психиката на обществото ни? Колко вредим медиите? Помага ли, когато жертвите на насилие говорят? Отговорът на тези и още въпроси - чуйте в новия, 129-ти епизод на Z-Каст. Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us a text Ще ни отнемат ли автомобила, без да сме употребявали наркотици, на базата на полеви или кръвен тест? Това вече се случва в последната седмица след влизането на промените в Наказателния кодекс, които предвиждат конфискация на автомобил при заловен шофьор с позитивен тест за употреба на забранени вещества. Отнемането на колата не е финално - конфискация може да нареди само съдът, но в новия епизод на Z-Каст не обсъждаме юридическата, а биохимичната страна на проблема - с доктора по биохимия и неправителствен експерт по наркотиците Юлиан Караджов. "Просто ще го обясня - влизат в автосервиз и там виси майтапчийска табелка: "Работим бързо, евтино и качествено, но в никакъв случай и трите заедно". Това се отнася за всичко на света - включително и тестовете. Публиката е обезпокоена, политиците я лъжат, че ще вземат мерки, без да знаят възможно ли е това и с какво ниво на сигурност могат да работят тези мерки. След това се разработват полеви тестове - те не само у нас са толкова калпави, навсякъде по света е така. Да речем, 50% от случаите познават, останалите са фалшиво позитивни или фалшиво позитивни. Тестът не само може да ви набеди, че сте вземал наркотици, може и да сте вземал, но да ви пропусне", Кръвните тестове са малко по-добри, но и те не са перфектни, уточнява той. А още по-притеснителното е, че полевите тестове реагират не на реално наркотично вещество, а на метаболити, които тялото ни произвежда - понякога и заради взимане на най-обикновени лекарства като ибупрофен, кодеин, и др., които нямат никакъв опияняващ ефект. Такива метаболити, идентични или неразличими от тези, които произвеждаме при поемане на наркотици, се проявяват и при много други лекарства - със и без рецепта, обяснява Караджов. А друг проблем е, че за разлика от алкохола, при наркотиците няма и определен праг - той е колкото е чувствителността на теста или машината, без значение дали човек е под влияние на забранено вещество или не. "Мога да ви дам и статистиката - миналата година има около 700 души, убити на пътя. Четирима от тях са убити в следствие действията на шофьор, който е дал позитивен тест. Дал позитивен тест не означава, че е бил надрусан"Защо в България има само шепа лаборатории, които правят кръвни тестове за наркотици? Ефективна ли е наказателната политика на увеличаване на наказанията? Защо държавата ни следва руските, а не европейските и западните практики за борба с наркотиците? Отговорът на тези и много други въпроси - гледайте или чуйте в новия, 128-ми епизод на Z-Каст. Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us a text Август е - традиционно месец, в който политиката поне за малко остава на заден фон. Но ужасяващото нападение над 18-годишно момиче от Стара Загора, нарязано от татуиран бабаит, върна депутатите в Народното събрание и събуди обществото за един от най-сериозните ни проблеми - насилието срещу жени. Нападателят се оказа националист. Една от съдийките, осигурила той да не остане в ареста - симпатизантка на Путинова Русия. А множество "четирихилядници" се възмутиха, че случаят на насилие се "политизира". Затова в новият, 127-и епизод на Z-Каст, наш гост е Руслан Трад, анализатор от Атлантическия съвет, с който политизираме темата докрай. Културата, която показват агресорите срещу жени, е милитаристична, свързана с ултраправославие, фашистки идеи, дори паганизъм, обяснява той. "Виждал съм тази култура на терен, на фронтови линии. Тя е абсолютно част от пропагандата на Кремъл от поне 15 години, конкретно в нашия регион - на Балканите и Източна Европа като цяло."Това не значи, че всеки фитнесджия или всеки татуиран със "Свобода или смърт" ще пребие приятелката си, подчерта той, или пък че ще отиде да се бие за Русия в Донбас. Но насилието над жени е ключов елемент от културата на тези хора. "Това за тях е нещо като гордост. Има групи, в които се споделят подобни деяния - онлайн групи, и това се случва на ежедневна база. И всички тези хора, случайно или не, са част от тази култура. Насилието е част от приятелски кръгове, гледат се определени филми, кадри, ходят се в определени фитнес клубове",Защо толкова си приличат прокремълските "националисти" с ислямските радикали? Спят ли българските служби за сигурност? Какво може да направи гражданското общество? Защо не трябва да бъде забранена партия "Възраждане"? Отговорът на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст: Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.